Градска самота
1.2K
0
0
По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани,
отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.
Градска самота -
кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.
Градска самота -
живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.
Градска самота -
бездушни зверове замениха хората по улиците.
Градска самота -
а вечер в тия редове намират себе си самотниците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Петрова Всички права запазени
