11 abr 2010, 22:44

Градска самота

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,

а морският бриз отмества косата от лицата.

Те са студени - запленени в самотата.

 

И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.

Оставят само мръсна диря и продължават забързани,

отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.

 

Градска самота -

кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.

Градска самота -

живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.

 

Градска самота -

бездушни зверове замениха хората по улиците.

Градска самота -

а вечер в тия редове намират себе си самотниците.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...