11 abr 2010, 22:44

Градска самота

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,

а морският бриз отмества косата от лицата.

Те са студени - запленени в самотата.

 

И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.

Оставят само мръсна диря и продължават забързани,

отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.

 

Градска самота -

кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.

Градска самота -

живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.

 

Градска самота -

бездушни зверове замениха хората по улиците.

Градска самота -

а вечер в тия редове намират себе си самотниците.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...