25 мая 2007 г., 08:04

ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ

1K 0 1

ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ 

От въздуха - във който мръзнеш -
поемаш  дозата олово.
И вместо шумно да въздъхнеш -
цедиш през зъби дъх отново.

Докато чакаш търпеливо
на спирката за номер Девет
и гледаш в заранта мъглива -
човека с вестника до тебе

как с глас забързан обяснява
навярно новината, дето
е новост днес, а утре става -
парцалче хвърлена в мазето.

Ще зърнеш - бавно от мъглата
как автобусът ще изплува
И в менгемето на тълпата -
пак мисълта ти ще пътува...


Прегазил хълма разсъблечен
с панелни стъпки, без да спира
снагата си все по-далече
градът в полето разпростира.


Барокът, в центъра застинал,
мълчи от сгради жълто-сиви.
И кестенът се е поминал,
но хората са още живи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...