Градски пейзаж
Влача вехтите подметки сред кварталния сумрак
и нощта се сурна бързо, като изгладнял герак.
В градинката пред блока счупените люлки плачат.
Над мене облаци гранитни, вулканични туфи влачат.
В пясъчника без оградка, целият във буренак,
зърнах дръжка от лопатка и от кукла счупен крак.
Де изчезнахте хлапета, де изчезна вашият смях?
Само сенки на кучкари и на кучета пред тях.
Лехите от цветя ги няма под сивите апартаменти,
има троскот и бодили, осеяни със екскременти.
В море ръждясали дараци някак си намирам път,
няма правила и знаци, всички спират где решат.
Миг... и ето ме пред блока, грамада стоманобетон,
Вятърът в уше ми свири със своя меден баритон*.
Влача вехтите подметки в стълбищния тежък мрак,
асансьорът не работи, входа непочистен пак,
Живея във някакво безвремие, в ужас който няма край
и търся в тъмнината ключа,
Пропускът за моя „Рай“.
*баритон- меден духов инструмент
Авт. Весо 01.10.2023г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
