Влача вехтите подметки сред кварталния сумрак
и нощта се сурна бързо, като изгладнял герак.
В градинката пред блока счупените люлки плачат.
Над мене облаци гранитни, вулканични туфи влачат.
В пясъчника без оградка, целият във буренак,
зърнах дръжка от лопатка и от кукла счупен крак.
Де изчезнахте хлапета, де изчезна вашият смях?
Само сенки на кучкари и на кучета пред тях.
Лехите от цветя ги няма под сивите апартаменти,
има троскот и бодили, осеяни със екскременти.
В море ръждясали дараци някак си намирам път,
няма правила и знаци, всички спират где решат. ...