thedac (Димитър Драганов)
865 1128
10 сент. 2017 г., 00:45

Градски трѐски 

  Поэзия » Гражданская
282 0 3

Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.

Изпуших две кутии,
с димящата отрова.
И чувам олелия –
бранкията Петрова.

,,Отивай да работиш,
че трябват ни пари!’’,
извика на мъжа си
с разлютени очи.

А старецът си спи
във мекия диван.
Защо са му пари
на нашия Иван?

Загледах се в простора
на нежното небе,
а старата Петрова
преби го за сефте.

Линейката довтаса.
Прибраха наш Иван.
Похапвайки салата,
задавих се от смях.

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??