Градски трѐски
Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии,
с димящата отрова.
И чувам олелия –
бранкията Петрова.
,,Отивай да работиш,
че трябват ни пари!’’,
извика на мъжа си
с разлютени очи.
А старецът си спи
във мекия диван.
Защо са му пари
на нашия Иван?
Загледах се в простора
на нежното небе,
а старата Петрова
преби го за сефте.
Линейката довтаса.
Прибраха наш Иван.
Похапвайки салата,
задавих се от смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
