thedac (Димитър Драганов)
863 1124
10.09.2017 г., 0:45 ч.

Градски трѐски 

  Поезия » Гражданска
281 0 3

Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.

Изпуших две кутии,
с димящата отрова.
И чувам олелия –
бранкията Петрова.

,,Отивай да работиш,
че трябват ни пари!’’,
извика на мъжа си
с разлютени очи.

А старецът си спи
във мекия диван.
Защо са му пари
на нашия Иван?

Загледах се в простора
на нежното небе,
а старата Петрова
преби го за сефте.

Линейката довтаса.
Прибраха наш Иван.
Похапвайки салата,
задавих се от смях.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??