Градски трѐски
Излязох на балкона,
в раздърпан, сив халат.
И включих грамофона.
Направих си салата.
Изпуших две кутии,
с димящата отрова.
И чувам олелия –
бранкията Петрова.
,,Отивай да работиш,
че трябват ни пари!’’,
извика на мъжа си
с разлютени очи.
А старецът си спи
във мекия диван.
Защо са му пари
на нашия Иван?
Загледах се в простора
на нежното небе,
а старата Петрова
преби го за сефте.
Линейката довтаса.
Прибраха наш Иван.
Похапвайки салата,
задавих се от смях.
© Димитър Драганов All rights reserved.
