Градско чедо
Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче,
аз съм виждала, макар, че,
мъничка съм, в мойта книга.
И петлето, дето вдига
сутрин стари, а и млади,
кон, магаренце, ливади,
но за мен в града се крият,
чудеса. Като с магия,
шатрите е вдигнал вече,
панаир и отдалече,
музика дочувам, ето,
помирисва ми нослето,
захарен памук на пръчка,
мама шеговито сръчка,
уж кобилка невидима:
– Хайде, щерко, люлки има,
клоун и питон видели...
Портмоненцето си взе ли?
– Взех го, имам и парички,
бързай, мамо, там са всички!
Пъстроцветен, като есен,
градски панаир чудесен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
