20 дек. 2008 г., 09:28

Градът

683 0 0

Градът

 

Слънцето лениво прикриваше лъчите си зад прашните блокове,

а здрачът плъзгаше се ловко из улиците на града

и милваше всичко живо с ледената си ръка.

Лампи пронизваха тъмата, едва нахлула в този град,

но не можеха да върнат топлината - заминала с последните лъчи.

Колите напускаха изстиващите улици за в миг;

а весели двойки, напомняха, че има тук живот.

Самотните гледаха, как мракът светлината замени

и лампите опитваха се да ни лъжат, че има още светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...