20 дек. 2008 г., 09:28

Градът

679 0 0

Градът

 

Слънцето лениво прикриваше лъчите си зад прашните блокове,

а здрачът плъзгаше се ловко из улиците на града

и милваше всичко живо с ледената си ръка.

Лампи пронизваха тъмата, едва нахлула в този град,

но не можеха да върнат топлината - заминала с последните лъчи.

Колите напускаха изстиващите улици за в миг;

а весели двойки, напомняха, че има тук живот.

Самотните гледаха, как мракът светлината замени

и лампите опитваха се да ни лъжат, че има още светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...