20.12.2008 г., 9:28

Градът

681 0 0

Градът

 

Слънцето лениво прикриваше лъчите си зад прашните блокове,

а здрачът плъзгаше се ловко из улиците на града

и милваше всичко живо с ледената си ръка.

Лампи пронизваха тъмата, едва нахлула в този град,

но не можеха да върнат топлината - заминала с последните лъчи.

Колите напускаха изстиващите улици за в миг;

а весели двойки, напомняха, че има тук живот.

Самотните гледаха, как мракът светлината замени

и лампите опитваха се да ни лъжат, че има още светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...