20.12.2008 г., 9:28

Градът

682 0 0

Градът

 

Слънцето лениво прикриваше лъчите си зад прашните блокове,

а здрачът плъзгаше се ловко из улиците на града

и милваше всичко живо с ледената си ръка.

Лампи пронизваха тъмата, едва нахлула в този град,

но не можеха да върнат топлината - заминала с последните лъчи.

Колите напускаха изстиващите улици за в миг;

а весели двойки, напомняха, че има тук живот.

Самотните гледаха, как мракът светлината замени

и лампите опитваха се да ни лъжат, че има още светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...