20 dic 2008, 9:28

Градът

  Poesía » Otra
680 0 0

Градът

 

Слънцето лениво прикриваше лъчите си зад прашните блокове,

а здрачът плъзгаше се ловко из улиците на града

и милваше всичко живо с ледената си ръка.

Лампи пронизваха тъмата, едва нахлула в този град,

но не можеха да върнат топлината - заминала с последните лъчи.

Колите напускаха изстиващите улици за в миг;

а весели двойки, напомняха, че има тук живот.

Самотните гледаха, как мракът светлината замени

и лампите опитваха се да ни лъжат, че има още светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...