Градът
Големият град ме прегърна,
душата ми млада той взе.
Не мога назад да се върна,
забравям за мойто селце.
С очи от неон и реклами,
с ръце от асфалт и бетон.
Сърцето ми младо подмами,
забравям за родният дом.
Потъвам във грижи,задачи
и вятърът гоня да стигна.
Навред е пълно с палачи.
И вечер не мога да мигна.
Той-градът не е райски замък,
но затвор е! Измамен, проклет!
Превръща сърцата във камък,
душите сковава във лед.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
