Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
Apr 12, 2018, 1:29 AM

Градът 

  Poetry » Other
361 1 7

                 Големият град ме прегърна,

                 душата ми млада той взе.

                 Не мога назад да се върна,

                 забравям за мойто селце.

 

                 С очи от неон и реклами,

                 с ръце от асфалт и бетон.

                 Сърцето ми младо подмами,

                 забравям за родният дом.

 

                 Потъвам във грижи,задачи

                 и вятърът гоня да стигна.

                 Навред е пълно с палачи.

                 И вечер не мога да мигна.

 

                 Той-градът не е райски замък,

                 но затвор е! Измамен, проклет!

                 Превръща сърцата във камък,

                 душите сковава във лед.

© Хари Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??