Градът
Големият град ме прегърна,
душата ми млада той взе.
Не мога назад да се върна,
забравям за мойто селце.
С очи от неон и реклами,
с ръце от асфалт и бетон.
Сърцето ми младо подмами,
забравям за родният дом.
Потъвам във грижи,задачи
и вятърът гоня да стигна.
Навред е пълно с палачи.
И вечер не мога да мигна.
Той-градът не е райски замък,
но затвор е! Измамен, проклет!
Превръща сърцата във камък,
душите сковава във лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
