Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
12.04.2018 г., 1:29 ч.

Градът 

  Поезия » Друга
359 1 7

                 Големият град ме прегърна,

                 душата ми млада той взе.

                 Не мога назад да се върна,

                 забравям за мойто селце.

 

                 С очи от неон и реклами,

                 с ръце от асфалт и бетон.

                 Сърцето ми младо подмами,

                 забравям за родният дом.

 

                 Потъвам във грижи,задачи

                 и вятърът гоня да стигна.

                 Навред е пълно с палачи.

                 И вечер не мога да мигна.

 

                 Той-градът не е райски замък,

                 но затвор е! Измамен, проклет!

                 Превръща сърцата във камък,

                 душите сковава във лед.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??