14 янв. 2009 г., 17:16

Градът

Поэзия » Другая

696 0 6

Облякох си
мислите
в тюркоазено синьо
нарамих
торбата
с мечти
измислих си
даже
емоции силни
и
тръгнах
да диря
градът
със
убити лъжи!

Обхождайки,
попаднах
на място,
зловещо
и
черно,
открило ми
страшни съдби
и
уплашена
бързо избягах...
... скрих се
в нечии дни...

...А,
те
нечии дните
стояха,
отегчени
от
поредния фарс
и
сгушени
притихнали
чакаха...

Но,
вярвайки
продължих
аз да търся...
... градът
със
убити лъжи...

... Съблякох си
мислите
в пепел от рози
оставих
торбата
с мечти
повиках
живота
отново
да дойде...
... и убедено
заедно с дните
намерихме
пътя, към
градът
със
убити лъжи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Slaveya (Славка)

Ако имам настроение, може би... знам ли, мога и да се уплаша от изпитващите?

2009-01-15T14:37:26+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

присъединявам се към Мая
и добавям от себе си - (само)редактирането също е изпит.
само дето тук не е ясно дали изобщо авторът ще се яви на него...

2009-01-15T12:33:18+02:00
Slaveya (Славка)

Не мисля, че е необходимо да се аплодираме почти непрекъснато за коментарите, които правим
но, лично аз подкрепям старателното четене
Привет!

2009-01-15T12:09:19+02:00
Slaveya (Славка)

idemidoidemi права си, коментира го!!!
изречена благодаря, ще се явя на поправителен!!!
Незабравима и ти си права. Не "стихотворението" обаче си е сложило розови очила, а аз. Благодаря ти!!!

2009-01-14T22:30:11+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хех* Поизтрити коментари, м? С тях и без тях, "стихотворението" си е сложило розови очила! (или ти)

2009-01-14T22:20:22+02:00