Slaveya (Славка)
116 874
14.01.2009 г., 17:16 ч.

Градът 

  Поезия » Друга
537 0 6
Облякох си
мислите
в тюркоазено синьо
нарамих
торбата
с мечти
измислих си
даже
емоции силни
и
тръгнах
да диря
градът
със
убити лъжи!

Обхождайки,
попаднах
на място,
зловещо
и
черно,
открило ми
страшни съдби
и
уплашена
бързо избягах...
... скрих се
в нечии дни...

...А,  
те
нечии дните
стояха,
отегчени
от
поредния фарс
и
сгушени
притихнали
чакаха...

Но,
вярвайки
продължих
аз да търся...
... градът
със
убити лъжи...

... Съблякох си
мислите
в пепел от рози
оставих
торбата
с мечти
повиках
живота
отново
да дойде...
... и убедено
заедно с дните
намерихме
пътя, към
градът
със
убити лъжи!

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако имам настроение, може би... знам ли, мога и да се уплаша от изпитващите?
  • присъединявам се към Мая
    и добавям от себе си - (само)редактирането също е изпит.
    само дето тук не е ясно дали изобщо авторът ще се яви на него...
  • Не мисля, че е необходимо да се аплодираме почти непрекъснато за коментарите, които правим
    но, лично аз подкрепям старателното четене
    Привет!
  • idemidoidemi права си, коментира го!!!
    изречена благодаря, ще се явя на поправителен!!!
    Незабравима и ти си права. Не "стихотворението" обаче си е сложило розови очила, а аз. Благодаря ти!!!
  • Хех* Поизтрити коментари, м? С тях и без тях, "стихотворението" си е сложило розови очила! (или ти)
  • да се самопубликуваш като автор+ е изпит - тук е неуспешен, редактирай си граматическите и пунктуационни пропуски.
Предложения
: ??:??