Jan 14, 2009, 5:16 PM

Градът

Poetry » Other

690 0 6

Облякох си
мислите
в тюркоазено синьо
нарамих
торбата
с мечти
измислих си
даже
емоции силни
и
тръгнах
да диря
градът
със
убити лъжи!

Обхождайки,
попаднах
на място,
зловещо
и
черно,
открило ми
страшни съдби
и
уплашена
бързо избягах...
... скрих се
в нечии дни...

...А,
те
нечии дните
стояха,
отегчени
от
поредния фарс
и
сгушени
притихнали
чакаха...

Но,
вярвайки
продължих
аз да търся...
... градът
със
убити лъжи...

... Съблякох си
мислите
в пепел от рози
оставих
торбата
с мечти
повиках
живота
отново
да дойде...
... и убедено
заедно с дните
намерихме
пътя, към
градът
със
убити лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Slaveya (Славка)

Ако имам настроение, може би... знам ли, мога и да се уплаша от изпитващите?

2009-01-15T14:37:26+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

присъединявам се към Мая
и добавям от себе си - (само)редактирането също е изпит.
само дето тук не е ясно дали изобщо авторът ще се яви на него...

2009-01-15T12:33:18+02:00
Slaveya (Славка)

Не мисля, че е необходимо да се аплодираме почти непрекъснато за коментарите, които правим
но, лично аз подкрепям старателното четене
Привет!

2009-01-15T12:09:19+02:00
Slaveya (Славка)

idemidoidemi права си, коментира го!!!
изречена благодаря, ще се явя на поправителен!!!
Незабравима и ти си права. Не "стихотворението" обаче си е сложило розови очила, а аз. Благодаря ти!!!

2009-01-14T22:30:11+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хех* Поизтрити коментари, м? С тях и без тях, "стихотворението" си е сложило розови очила! (или ти)

2009-01-14T22:20:22+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0