Градът на моята радост
В града на моята Радост снегът вали.
Топлината отлитна с ветровете диви.
Смехът се скри, както скри се и ти.
Утро и залез в тъмната нощ се сливат.
В града на моята Радост дъжд не пада.
Влага вижда, дошла от тъжните очи.
Отдавна опада нявга вдигната ограда
и всеки залък в него бодливо горчи...
В града на моята Радост Луната е тиха.
А в нощите протяжно стенат стени.
Мечти на двама сякаш в пясък попиха.
И цветята в него сланата ги осланù.
Град на моята Радост... тъжна пустиня...
Снегът се стеле над пясъка на прах...
Създаден от вихър, през мен преминал,
останал в руините от чувствен крах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
