neleta (Нели Илиева)
79 305
27.11.2011 г., 0:06 ч.

Градът на моята радост 

  Поезия » Друга
669 0 3

В града на моята Радост снегът вали.
Топлината отлитна с ветровете диви.
Смехът се скри, както скри се и ти.
Утро и залез в тъмната нощ се сливат.

В града на моята Радост дъжд не пада.
Влага вижда, дошла от тъжните очи.
Отдавна опада нявга вдигната ограда
и всеки залък в него бодливо горчи...

В града на моята Радост Луната е тиха.
А в нощите протяжно стенат стени.
Мечти на двама сякаш в пясък попиха.
И цветята в него сланата ги осланù.

Град на моята Радост... тъжна пустиня...
Снегът се стеле над пясъка на прах...
Създаден от вихър, през мен преминал,
останал  в руините от чувствен крах...

© Нели Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Град на моята Радост...тъжна пустиня.... Тъжно !Хареса ми !
  • Докосна ме !Поздрав!
  • Много красиво,чувствено и тъжно!
Предложения
: ??:??