palenka (П Антонова)
505 18436
28 нояб. 2023 г., 08:16

Градът на мъртвите 

  Поэзия
855 9 44

МЪРТВИЯТ ГРАД

 

Там някъде в безкрая

между началото и края

град от пясъчни кули стърчи:

бездиханен, без прозорци и врати,

с улици безлюдни, без светлини,

замръзнал между деня и нощта.

 

Птици не пеят, цветя не цъфтят,

вятър не шушне в гора без листа.

Там живеят убити мечти.

Град на погребани живи души

умрели преди да са поживели,

живия свят невидели.

                         Живеят? Дали?

© П Антонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Марко, благодаря! 💙
  • Харесах !
  • Лютиче (Валя Сотирова) - Благодаря за истинското включване! Докато човек намира начин да изразява същността си, живее. Поезията е един от тях.
    Всичко извън нас е имитация и наподобяване.
  • Изгубени в себе си,
    претопени в нищото,
    сложили граници бреме,
    живеем ли истински?
  • Майсторе - като имената! Не всяко куче се казва Шаро, но не е едно-единствено, нали?
  • Заглавията понякога съвпадат. Дори неподражаемите не са застраховани от такива неща.
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/klyuch-za-raya-cikyl-v-tyrsene-na-boga
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/klyuchyt-za-raya
  • Пали! Защо не допишеш заглавието с "мечти"? Градът на мъртвите мечти?
  • Пепи, и аз деля света на преди и след. Настоящият сякаш е началото на някакъв хорър.
  • БЛУ - градът в моите очи преди пандемията и войната - преди сегашния свят... За съжаление колелото на историята се върти само напред:
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/gradska-idiliya
    ....
    в клоните на кестен достолепен,
    малка точица главица вири,
    спала-недоспала, с чуруликащо гласче
    химна на изгряващия ден ни свири,
    ...
    Градско, ежедневно и познато,
    нов ден вече влезе през вратата -
    нова дата в календара на стената,
    Витоша и тя прогонила мъглата
    се усмихва цялата в позлата!
  • Хубаво е. За съжаление май вече сме светът на убитите мечти. "Градът" има книга на Клифърд Саймък.
  • Марги - Градът идва много общо, не се свързва конкретно с темата. И аз понякога се двоумя със заглавията, затова "попитах 100 човека"
  • Може би само "градът". Не знам. Не съм добра със заглавията.
  • "Градът на мъртвите", разбира се. В един мъртъв град по презумпция всичко трябва да е мъртво. В този живеят убити мечти. Ще рече, че не всички хора са мъртви. А мнозинството, "погребани живи души"

    МАРГИ - 🌹
    ПЪНЧО - освен заглавие, има тема, идея, а тя дали е същата? Някаква идея за същото заглавие с други думи?
  • Те си мислят, че живеят!
  • Хаха, паленката ме кефи обаче ...колкото пъти отворя нейно произведение, толкова пъти заглавието се явява малко изплагиатствано и го е гепила отнякъде Добре, че поне моите заглавия изглеждат защитени понеже не са нищо особено
  • Митване - благодаря! ❤️
  • Благодаря за споделеното! Поздравления, Пепи!
  • Благодаря! ❤️
  • sirDIMITRI - благодаря!
  • Благодаря ви!💙 😘 ❤️
  • Прекрасно, благодаря че го сподели с нас
  • Има и такива градове както в България, така и по света, за жалост.
    Благословена вечер за теб и твоето семейство, palenka (П. Антонова)!
  • Благодаря ви! ❤️💐
  • Май повечето градове по-света са такива...Картина от бъдещето?
  • Замисли ме, Пепи. Представих си картината !Хареса ми!
  • Наде - мой познат казва, че с моето въображение остава и лост да ми дадат, и ще обърна земята, а аз го поправих - и метла става 🐏
  • Представих си го... Ние нямаме място там, Пепс. Мечтай!
  • Да, Иви, така е. Защото резултатът от действията ни не винаги звиси от нас, но реакциите ни от резултатите зависят само от нас и от тях зависят как ще продължим. Или замръзнем...
  • Животът е дар, засипан с пясъците ни-
    с екскрементите на егото, алчността и безхаберието.
    В която и от трите крайности да залитне, индивидът не може да се нарече човек.
  • Ivita_Mirianova - строим си пясъчни кули, в които сами се зазидаме. Това е кръста, който цял живот носим
    Благодаря!
  • Всяка тежка дума, убита мечта и скършен живот, всяка грешка, обида и човешка болка, всяка луда страст и поругана чиста душа живеят там!
    Във вечния град на мъртвите. Град, в който думите търсят прошка, мечтите ни правят по- силни, а страстта и болката ни напомнят, че сме живи.
    Живият град на мъртвите. Вечният град!
    Пепи! 👍
  • Ники - и имам чудесни коментари! Още един ❤️! Благодаря на всички ви!
  • Много е хубаво, Пепи!
    Мечтите са живи, докато сърцето бие!
    Мечтите са нашата приказка, лист и химикалка!
    А ние ги обличаме с мислите си!
    Пожелавам ти винаги, да ти е приказно и вълшебно!
    Защото вълшебството и магията, са нашето хвърчило в небето, онзи самодивски вятър и люлка на луната!
    Няма Мъртъв Град, докато мечтите са искрите на светулки!
  • ValentinaMitova - благодаря, Вале!💖
  • Понякога...в тези мъртви градове...живите ходят, за да се докоснат до смъртта и вечността...Страхотно написано❤️!
  • Сенилга - ❤️ 👍

    Майсторе - благодаря за коментарите и цитата на Шекспир, който точно разкрива идеята!
  • Животът в мъртъв град вероятно е по-лош от смъртта, а смъртта в мъртъв град определено е по-добра от смъртта в жив
  • "Градът на мъртвите", разбира се. В един мъртъв град по презумция всичко трябва да е мъртво. В този живеят убити мечти. Ще рече, че не всички хора са мъртви. А мнозинството, "погребани живи души" (Добра находка!), вегетират без мечти и си мислят, че живеят. Такива живи мъртъвци, за които пише Георги Заркин, има във всеки град.
    Има и проза със същото заглавие. Тематичните сходства са нещо обичайно. Разглежда се същото явление.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/myrtyv-grad
    Не бях изчерпателен за съвпаденията, както каза Стойчо. Наскоро стана дума за тях Тук темата в творбата е друга.
  • Танче ❤️ ❤️ ❤️
  • Благодаря, Стойчо! Значи горното остава 👍
  • Поставеното заглавие "Градът на мъртвите" си е много на място!
    Защо мисля така?
    Защото не всички в един град на мъртвите са...мъртви!
    Майстора каза достатъчно лаконично за съвпаденията,което въобще не е притеснително и мисля, че той го знае.
    Ще ти дам достатъчно силен аргумент,когато в различни времена и културни пластове една тема вълнува творците:колко скулптори,художници,писатели,поети,композитори(и режисьори днес)са търсили и чрез изразните си средства отразяват живота на Исус Христос!
    Така че идеята е обща,изразните възможностите са личен почерк.
    Поздравления,Пепи!🙏
  • maistora (Красимир Тенев) - благодаря! Не го знаех, не съм го и чела. Първите ми години тука само публикувах някои неща за съхранение и не бях открила коментарните страници.
    Много е хубаво. Прочетох и коментарите, открих Албер Самен в гугъл.
    Дали той пише за действителен изчезнал или въображаем град? Преводът е чудесен.
    Аз пиша за пясъчните кули от мечти, в които сами се погребваме.
    Познанията ми за френския символизъм се свеждат май само до ученото в училище.
    И за това тука са ми интересни и чета с удоволствие авторите, които творят в жанра

    пп
    а е с две заглавия, защото не можах сутринта да реша кое повече му приляга
  • Понякога заглавията съвпадат. Първата ти строфа ми припомни един сонет на Албер Стамен. https://otkrovenia.com/bg/prevodi/ville-morte-albert-samain-sonet#comments
    Интересен финал. ,,Там живеят убити мечти.,, - хубава антитеза.
    Ако перифразирам Шекспир, ще се получи:
    Живеят само мечтателите, останалите просто вегетират.
Предложения
: ??:??