palenka (П Антонова)
103 529

Nov 28, 2023, 8:16 AM

Градът на мъртвите

Poetry

1.2K 9 44

МЪРТВИЯТ ГРАД

Там някъде в безкрая

между началото и края

град от пясъчни кули стърчи:

бездиханен, без прозорци и врати,

с улици безлюдни, без светлини,

замръзнал между деня и нощта.

Птици не пеят, цветя не цъфтят,

вятър не шушне в гора без листа.

Там живеят убити мечти.

Град на погребани живи души

умрели преди да са поживели,

живия свят невидели.

Живеят? Дали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

palenka (П Антонова)

Марко, благодаря! 💙

2024-01-23T18:33:33+02:00
marco777 (Марко)

Харесах !

2024-01-23T17:45:26+02:00
palenka (П Антонова)

Лютиче (Валя Сотирова) - Благодаря за истинското включване! Докато човек намира начин да изразява същността си, живее. Поезията е един от тях.
Всичко извън нас е имитация и наподобяване.

2024-01-21T10:41:10+02:00
Лютиче (Валя Сотирова)

Изгубени в себе си,
претопени в нищото,
сложили граници бреме,
живеем ли истински?

2024-01-21T10:30:34+02:00
palenka (П Антонова)

Майсторе - като имената! Не всяко куче се казва Шаро, но не е едно-единствено, нали?

2024-01-21T09:55:43+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0