21 мая 2009 г., 21:08

Градът с морето

897 0 1

Градът, където е морето -

град от самота,

където чайките в небето

са разперили крила...

 

Място, на което бях самичка на света

и само звездите в небето ми подаваха приятелски ръка...

Вятърът свистеше всеки ден,

донасяше ми спомени от друг живот,

в замяна взе душата ми в плен

и се превърнах в робот...

Морето сълзите ми изпи,

макар да бяха те солени -

сега не спира да тъжи - плаче с моите очи...

Вятърът не стихва - вее,

заедно със моето сърце последна песен пее...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дишай бриза свеж,
    инак запали си свещ!
    Не че съм много вещ,
    но без да дишаш ще умреш...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...