Градът с морето
Градът, където е морето -
град от самота,
където чайките в небето
са разперили крила...
Място, на което бях самичка на света
и само звездите в небето ми подаваха приятелски ръка...
Вятърът свистеше всеки ден,
донасяше ми спомени от друг живот,
в замяна взе душата ми в плен
и се превърнах в робот...
Морето сълзите ми изпи,
макар да бяха те солени -
сега не спира да тъжи - плаче с моите очи...
Вятърът не стихва - вее,
заедно със моето сърце последна песен пее...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Все права защищены
