21 мая 2009 г., 21:08

Градът с морето

895 0 1

Градът, където е морето -

град от самота,

където чайките в небето

са разперили крила...

 

Място, на което бях самичка на света

и само звездите в небето ми подаваха приятелски ръка...

Вятърът свистеше всеки ден,

донасяше ми спомени от друг живот,

в замяна взе душата ми в плен

и се превърнах в робот...

Морето сълзите ми изпи,

макар да бяха те солени -

сега не спира да тъжи - плаче с моите очи...

Вятърът не стихва - вее,

заедно със моето сърце последна песен пее...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дишай бриза свеж,
    инак запали си свещ!
    Не че съм много вещ,
    но без да дишаш ще умреш...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...