21 may 2009, 21:08

Градът с морето

  Poesía » Otra
894 0 1

Градът, където е морето -

град от самота,

където чайките в небето

са разперили крила...

 

Място, на което бях самичка на света

и само звездите в небето ми подаваха приятелски ръка...

Вятърът свистеше всеки ден,

донасяше ми спомени от друг живот,

в замяна взе душата ми в плен

и се превърнах в робот...

Морето сълзите ми изпи,

макар да бяха те солени -

сега не спира да тъжи - плаче с моите очи...

Вятърът не стихва - вее,

заедно със моето сърце последна песен пее...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дишай бриза свеж,
    инак запали си свещ!
    Не че съм много вещ,
    но без да дишаш ще умреш...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...