Aurore (Деница)
15

May 21, 2009, 9:08 PM

Градът с морето

Poetry » Other

893 0 1

Градът, където е морето -

град от самота,

където чайките в небето

са разперили крила...

Място, на което бях самичка на света

и само звездите в небето ми подаваха приятелски ръка...

Вятърът свистеше всеки ден,

донасяше ми спомени от друг живот,

в замяна взе душата ми в плен

и се превърнах в робот...

Морето сълзите ми изпи,

макар да бяха те солени -

сега не спира да тъжи - плаче с моите очи...

Вятърът не стихва - вее,

заедно със моето сърце последна песен пее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NewClearFear (Георги Димов)

Дишай бриза свеж,
инак запали си свещ!
Не че съм много вещ,
но без да дишаш ще умреш...

2009-05-21T23:39:12+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0