12 янв. 2013 г., 20:39

Градът вчера и днес 

  Поэзия » Другая
431 0 3

Виж от високото: реже града ни

в две половини светлинният меч –

наниз грилянден от фарове. Дъни

рев на мотори човешката реч.

 

Влизам в квартала ни с кротки капчуци,

среща ме свойски рефрен приглушен.

Някога тук бе „Топливо”. Каруци

караха въглища в зимния ден.

 

Спира трамваят. Последната спирка.

И колелото със жалния вой.

Сам съм в мъглата. Сгурия – настилка

в тясна пътека. Най-сетне покой.

 

В къщичка бяла ме чака на прага

мама и слага вечеря за мен.

Блок днес ме среща и унесът бяга,

чезне далече кварталът стаен.

 

Дворчета, покриви с дим на комина –

микрорайони с панелки безброй.

Детството тука в игрите премина,

всичко навява ми спомени рой.

 

Малката улица с конски талиги

днес към Европа е главния път!

Сякаш делят ги светлинни години.

Няма раздяла с теб, детски мой кът.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??