Градът вчера и днес
Виж от високото: реже града ни
в две половини светлинният меч –
наниз грилянден от фарове. Дъни
рев на мотори човешката реч.
Влизам в квартала ни с кротки капчуци,
среща ме свойски рефрен приглушен.
Някога тук бе „Топливо”. Каруци
караха въглища в зимния ден.
Спира трамваят. Последната спирка.
И колелото със жалния вой.
Сам съм в мъглата. Сгурия – настилка
в тясна пътека. Най-сетне покой.
В къщичка бяла ме чака на прага
мама и слага вечеря за мен.
Блок днес ме среща и унесът бяга,
чезне далече кварталът стаен.
Дворчета, покриви с дим на комина –
микрорайони с панелки безброй.
Детството тука в игрите премина,
всичко навява ми спомени рой.
Малката улица с конски талиги
днес към Европа е главния път!
Сякаш делят ги светлинни години.
Няма раздяла с теб, детски мой кът.
© Иван Христов All rights reserved.
