Градът вчера и днес

rudin (Иван Христов)
865 1445

12.01.2013 г., 20:39 ч.

Поезия » Друга

400 0 3

Виж от високото: реже града ни

в две половини светлинният меч –

наниз грилянден от фарове. Дъни

рев на мотори човешката реч.

Влизам в квартала ни с кротки капчуци,

среща ме свойски рефрен приглушен.

Някога тук бе „Топливо”. Каруци

караха въглища в зимния ден.

Спира трамваят. Последната спирка.

И колелото със жалния вой.

Сам съм в мъглата. Сгурия – настилка

в тясна пътека. Най-сетне покой.

В къщичка бяла ме чака на прага

мама и слага вечеря за мен.

Блок днес ме среща и унесът бяга,

чезне далече кварталът стаен.

Дворчета, покриви с дим на комина –

микрорайони с панелки безброй.

Детството тука в игрите премина,

всичко навява ми спомени рой.

Малката улица с конски талиги

днес към Европа е главния път!

Сякаш делят ги светлинни години.

Няма раздяла с теб, детски мой кът.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.