11 июн. 2019 г., 20:05

Графичен ескиз

874 23 9

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.

...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
заточен в миналото вечно да пътува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чест и почитания!
  • Блян, копнеж, пустота - Младене, страхотно стихо!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Светът под формата на привидение и опаковна на друга материя, извън физическата перспектива е портал към Парапсихологията!
    И всъщност този графичен ескиз, рисунка-обрисува тъмна пасторалност!
    Тишината, черното слънце, нощта говорят за меланхоличност и същевременно и някаква промяна, която цели да промени минали, моментни изживявания!
    От друга страна е самовглъбеност в рамките на спомените, което също е показател към пътуване към миналото!
    Хареса ми тази пикселизация на тъмно, на обреченост, на илюзии, на спомени, на препратки към страниците на миналото, на миналите изживявания и този дисонанс на тборбата!
    Не случайно си ми от любимите автори!
  • Благодаря на всички, които удостоиха с внимание моя "Графичен ескиз", независимо от избрания от тях начин да сторят това. Бъдете вдъхновени и нека Бог ви дарява със способността за творчество!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...