11 июн. 2019 г., 20:05

Графичен ескиз

875 23 8

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.

...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
заточен в миналото вечно да пътува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чест и почитания!
  • Блян, копнеж, пустота - Младене, страхотно стихо!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Светът под формата на привидение и опаковна на друга материя, извън физическата перспектива е портал към Парапсихологията!
    И всъщност този графичен ескиз, рисунка-обрисува тъмна пасторалност!
    Тишината, черното слънце, нощта говорят за меланхоличност и същевременно и някаква промяна, която цели да промени минали, моментни изживявания!
    От друга страна е самовглъбеност в рамките на спомените, което също е показател към пътуване към миналото!
    Хареса ми тази пикселизация на тъмно, на обреченост, на илюзии, на спомени, на препратки към страниците на миналото, на миналите изживявания и този дисонанс на тборбата!
    Не случайно си ми от любимите автори!
  • Благодаря на всички, които удостоиха с внимание моя "Графичен ескиз", независимо от избрания от тях начин да сторят това. Бъдете вдъхновени и нека Бог ви дарява със способността за творчество!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...