11.06.2019 г., 20:05

Графичен ескиз

Поезия

872 23 9

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.

...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
заточен в миналото вечно да пътува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Веси_Еси (Еси)

Чест и почитания!

2019-07-27T17:07:56+03:00
esenna (Нина Стоянова)

Блян, копнеж, пустота - Младене, страхотно стихо!

2019-06-16T21:47:45+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!

2019-06-13T22:47:45+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Светът под формата на привидение и опаковна на друга материя, извън физическата перспектива е портал към Парапсихологията!
И всъщност този графичен ескиз, рисунка-обрисува тъмна пасторалност!
Тишината, черното слънце, нощта говорят за меланхоличност и същевременно и някаква промяна, която цели да промени минали, моментни изживявания!
От друга страна е самовглъбеност в рамките на спомените, което също е показател към пътуване към миналото!
Хареса ми тази пикселизация на тъмно, на обреченост, на илюзии, на спомени, на препратки към страниците на миналото, на миналите изживявания и този дисонанс на тборбата!
Не случайно си ми от любимите автори!

2019-06-12T17:35:37+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всички, които удостоиха с внимание моя "Графичен ескиз", независимо от избрания от тях начин да сторят това. Бъдете вдъхновени и нека Бог ви дарява със способността за творчество!

2019-06-12T10:47:50+03:00