vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Jun 11, 2019, 8:05 PM

Графичен ескиз

  Poetry
871 23 9

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.

...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
заточен в миналото вечно да пътува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Чест и почитания!
  • esenna (Нина Стоянова)
    esenna (Нина Стоянова)
    Блян, копнеж, пустота - Младене, страхотно стихо!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Светът под формата на привидение и опаковна на друга материя, извън физическата перспектива е портал към Парапсихологията!
    И всъщност този графичен ескиз, рисунка-обрисува тъмна пасторалност!
    Тишината, черното слънце, нощта говорят за меланхоличност и същевременно и някаква промяна, която цели да промени минали, моментни изживявания!
    От друга страна е самовглъбеност в рамките на спомените, което също е показател към пътуване към миналото!
    Хареса ми тази пикселизация на тъмно, на обреченост, на илюзии, на спомени, на препратки към страниците на миналото, на миналите изживявания и този дисонанс на тборбата!
    Не случайно си ми от любимите автори!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря на всички, които удостоиха с внимание моя "Графичен ескиз", независимо от избрания от тях начин да сторят това. Бъдете вдъхновени и нека Бог ви дарява със способността за творчество!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0