Jun 11, 2019, 8:05 PM

Графичен ескиз 

  Poetry
557 23 10

Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.

...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
заточен в миналото вечно да пътува.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чест и почитания!
  • Блян, копнеж, пустота - Младене, страхотно стихо!
  • Мрак и тъмнина, пустота и нощния каданс на един пуст свят, в който се опитваме да съществуваме. Свят, в който всяко повдигане на главата, всеки опит за полет на душата е унищожаван безогледно...
    Но поетичната смелост на Автора да обрисува такива картини, ни подсказва че Творец като теб, Приятелю, не може да бъде поставен в тъмната рамка на живота, той трябва да лети, да се извисява до Божествената чистота на словото... А ти определено го можеш.... Поздравления за прекрасния стих!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!Поздравления!
  • Светът под формата на привидение и опаковна на друга материя, извън физическата перспектива е портал към Парапсихологията!
    И всъщност този графичен ескиз, рисунка-обрисува тъмна пасторалност!
    Тишината, черното слънце, нощта говорят за меланхоличност и същевременно и някаква промяна, която цели да промени минали, моментни изживявания!
    От друга страна е самовглъбеност в рамките на спомените, което също е показател към пътуване към миналото!
    Хареса ми тази пикселизация на тъмно, на обреченост, на илюзии, на спомени, на препратки към страниците на миналото, на миналите изживявания и този дисонанс на тборбата!
    Не случайно си ми от любимите автори!
  • Благодаря на всички, които удостоиха с внимание моя "Графичен ескиз", независимо от избрания от тях начин да сторят това. Бъдете вдъхновени и нека Бог ви дарява със способността за творчество!
  • Живеем всички "в тъмното око на черно слънце спряло да нощува." Но, разчупи оковите на свойта свобода и тя превръща се в оковите на друга, по-велика... не е моя мисъл, но така ми пасна на твоето прекрасно творение. Поздрави, Младен!
  • Чернобялото вглъбяване на живота...
  • Когато тихо дишам на мрака в пипалата и немият художник с благата си четка вселената рисува като девица свята, която пред страха е на колене...очите си отварям и нищото се смее, защото слънцето е абсолютно черно тяло и сякаш са му длъжни всичките поезии, които поетите не могат да откажат...
    Обичам да те чета, Младене!
  • Поредното прекрасно философско произведение на Г-н Мисана! Уникален стих, всеки ред е едно уникално прозрение! Приемете моето възхищение!
Random works
: ??:??