4 дек. 2009 г., 13:49

Графика

1.9K 0 7

 

Ако чувствата ми бяха цветове,

а сърцето ми - картина.

Ако мислите ми бяха градове,

а делата ми градина.

 

Нямаше да видиш между тях

алено, зелено, жълто.

Само черно, белега за грях,

или сиво. Бяло също.

 

А картината каква ще представлява?

Графика, навярно скучна.

Творецът ù - обречен на забрава,

тя пък - на самотност злъчна.

 

Мисълта ми неуморна, знай,

би пребродила света.

От Атина до Шанхай.

Няма граници за мисълта.

 

Плевели или цветя прекрасни?

Рози или стъпкан треволяк?

Както кажеш, но свободно са израсли.

Както кажеш, но не тъпчи със крак!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...