Грак на съвестта
Съвременната поезия
няма свой собствен облик,
свой собствен почерк,
нищо собствено няма.
Може би и съвременността не ù принадлежи.
Може би и поезия няма.
Съвременният поет
няма свой собствен облик,
няма своя собствена поза.
Не рецитира стиховете си
с преметнат плащ през рамо,
с дъгообразно вдигната ръка.
Не е стъпил на бъчва.
Не смазва револвер,
с който сам да се застреля в дуел.
Може би само позьорството му принадлежи.
Може нищо поетично да няма у него.
Да си сверим часовниците -
моят проверява истинността си
със сянката на слънцето
в години назад, векове.
И избързва напред.
Тик-така изчаквателно.
Твоят проверява истинността си,
по готовите възгласи на одобрение,
състрадание,
съ-каквото си заръчал
в поемата си, Поете.
Поема ли казах?
Поет?
Аз съм само сянка от миналото,
ехо в бъдещето,
грак на съвест в настоящето.
Ще се качиш ли на бъчва
срещу мен,
да простреляме своите истини?
Ще умреш ли за тях,
съвременнико?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Идеми Дойдеми Все права защищены
))))
