Граница
Граница
Във хора на "студената война" -
ръцете ми са соло от калашник.
Квартета от мишени - без сърца -
припява им на "къси" песен страшна!
Под жаркия, изут Алиботуш
тръби надуват празните траншеи...
и вълчи вой изпраща ми (на уж)
"Призовка" от световните злодеи.
Променяха ме... вятър и мъгла -
нарамил спомен, крача по баира,
надушил доловимата следа,
във бурена - от младост "хванах" диря.
Див крясък: "Атом!" - въздуха разбил
до глътка кислород в противогаза...
процеждам: Боже! - зъбите си скрил -
не слушай туй, което тук ще кажа.
И хукват във атака - ругатни...
над голите гърди на върховете.
В съня си нявга, с тлеещи очи
сънувах, как превземам ги и двете.
Не бих пропуснал нищо, Господа! -
как с кучето си кимвахме: (другарю)!
И погледа напрегнат - с тишина...
научи ме, без повод да не "лая".
Що спомени търкулих от тогаз...
От плодовете в дните разпилени -
на клетвата - отхапах свойто "Аз...",
под знамето народно, възвисено!
В жилетката си - броня пак не нося,
мишена съм - туптяща от страха.
На равна мушка взел ме е въпроса:
Нима ще видя... истинска война?
Видях Родина, булка... и деца,
отвъдното видях - с душата гладна.
На червеи днес във погледа чета:
Отбой, войнико!... Границата падна.
Прекланям се, пред камъка и' бял -
скрижал побит в свещената земя!
Пред всеки друг... И мъртъв бих стоял! -
за да я има... Нашата страна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
/
