21 окт. 2007 г., 17:15

Границата

Поэзия

987 0 13

Видях те.
Оттогава нямам зрение.
Очи потърках -
бялата магия.

Дочух смеха ти -
слухово успение.
Не чувам -
есента тече в стихия.

Докоснах те.
Така – случайно.
Изтръпнах
като закъсняла лястовица.

Вдъхнах те
с праха – спонтанно.
Изсъхнах в
крематориумна кашлица.

Целунах те.
Напомняш ягоди.
Преглътнах
и те вкусих още два пъти.

Обикнах те.
Веднъж завинаги.
Загинахме.
Родихме се. Преминали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

raccing (Радка Иванова)

Нямам думи , завиждам ти благородно -възхищение буди в мен !

2007-12-04T21:30:53+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Бездумна съм!

2007-10-22T08:30:04+03:00
Nella_gold (Нели )

Хм, сполучливо попадение!!!

2007-10-22T07:38:48+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Обичам да те чета.

2007-10-21T20:56:13+03:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Любовта ни превръща в просяци.Колко хубаво казано Загинахме
родихме се.Преминали

2007-10-21T20:23:44+03:00