Oct 21, 2007, 5:15 PM

Границата

Poetry

980 0 13

Видях те.
Оттогава нямам зрение.
Очи потърках -
бялата магия.

Дочух смеха ти -
слухово успение.
Не чувам -
есента тече в стихия.

Докоснах те.
Така – случайно.
Изтръпнах
като закъсняла лястовица.

Вдъхнах те
с праха – спонтанно.
Изсъхнах в
крематориумна кашлица.

Целунах те.
Напомняш ягоди.
Преглътнах
и те вкусих още два пъти.

Обикнах те.
Веднъж завинаги.
Загинахме.
Родихме се. Преминали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

raccing (Радка Иванова)

Нямам думи , завиждам ти благородно -възхищение буди в мен !

2007-12-04T21:30:53+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Бездумна съм!

2007-10-22T08:30:04+03:00
Nella_gold (Нели )

Хм, сполучливо попадение!!!

2007-10-22T07:38:48+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!
Обичам да те чета.

2007-10-21T20:56:13+03:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Любовта ни превръща в просяци.Колко хубаво казано Загинахме
родихме се.Преминали

2007-10-21T20:23:44+03:00