Границата
Видях те.
Оттогава нямам зрение.
Очи потърках -
бялата магия.
Дочух смеха ти -
слухово успение.
Не чувам -
есента тече в стихия.
Докоснах те.
Така – случайно.
Изтръпнах
като закъсняла лястовица.
Вдъхнах те
с праха – спонтанно.
Изсъхнах в
крематориумна кашлица.
Целунах те.
Напомняш ягоди.
Преглътнах
и те вкусих още два пъти.
Обикнах те.
Веднъж завинаги.
Загинахме.
Родихме се. Преминали...
Оттогава нямам зрение.
Очи потърках -
бялата магия.
Дочух смеха ти -
слухово успение.
Не чувам -
есента тече в стихия.
Докоснах те.
Така – случайно.
Изтръпнах
като закъсняла лястовица.
Вдъхнах те
с праха – спонтанно.
Изсъхнах в
крематориумна кашлица.
Целунах те.
Напомняш ягоди.
Преглътнах
и те вкусих още два пъти.
Обикнах те.
Веднъж завинаги.
Загинахме.
Родихме се. Преминали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тома Кашмирски Всички права запазени
