21.10.2007 г., 17:15 ч.

Границата 

  Поезия
834 0 13
Видях те.
Оттогава нямам зрение.
Очи потърках -
бялата магия.   

Дочух смеха ти -
слухово успение.
Не чувам -
есента тече в стихия.

Докоснах те.
Така – случайно.
Изтръпнах
като закъсняла лястовица.

Вдъхнах те
с праха – спонтанно.
Изсъхнах в
крематориумна кашлица.

Целунах те.
Напомняш ягоди.
Преглътнах
и те вкусих още два пъти.

Обикнах те.
Веднъж завинаги.
Загинахме.
Родихме се. Преминали...

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??