Senni (Силвия)
162 1968
13 янв. 2009 г., 09:19

Границите на душата 

  Поэзия » Любовная
879 0 8

Във бели нощи... приказки редя,

във дните скривам се и чакам да се стъмни

и образа ти... да изплува в тишина,

във перлен стон... копнежи да обгърне.

 

До теб заставам... някак нереална,

смалявам се... в очите ти замирам

и в златните си нощи... трайни,

обичам... и живея... и умирам.

 

И свила се... в сърцето ти потайно,

във ритъма на днешното привличане,

разкрепостени... в мислите си тайно,

създаваме... закони за обичане.

 

Прелистваме... душите на разсъмване,

магията съблича нощната си дреха,

живота ни препуска... няма сбъдване,

от любовта... очакваме утеха.

 

И вечерта щом падне... от деня сломена,

във Лунната пътека... се рисуваме,

звездите ни прегръщат... виолетово,

един без друг... душите си не чуваме.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??