Границите на душата
Във бели нощи... приказки редя,
във дните скривам се и чакам да се стъмни
и образа ти... да изплува в тишина,
във перлен стон... копнежи да обгърне.
До теб заставам... някак нереална,
смалявам се... в очите ти замирам
и в златните си нощи... трайни,
обичам... и живея... и умирам.
И свила се... в сърцето ти потайно,
във ритъма на днешното привличане,
разкрепостени... в мислите си тайно,
създаваме... закони за обичане.
Прелистваме... душите на разсъмване,
магията съблича нощната си дреха,
живота ни препуска... няма сбъдване,
от любовта... очакваме утеха.
И вечерта щом падне... от деня сломена,
във Лунната пътека... се рисуваме,
звездите ни прегръщат... виолетово,
един без друг... душите си не чуваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
