Границите на душата
Във бели нощи... приказки редя,
във дните скривам се и чакам да се стъмни
и образа ти... да изплува в тишина,
във перлен стон... копнежи да обгърне.
До теб заставам... някак нереална,
смалявам се... в очите ти замирам
и в златните си нощи... трайни,
обичам... и живея... и умирам.
И свила се... в сърцето ти потайно,
във ритъма на днешното привличане,
разкрепостени... в мислите си тайно,
създаваме... закони за обичане.
Прелистваме... душите на разсъмване,
магията съблича нощната си дреха,
живота ни препуска... няма сбъдване,
от любовта... очакваме утеха.
И вечерта щом падне... от деня сломена,
във Лунната пътека... се рисуваме,
звездите ни прегръщат... виолетово,
един без друг... душите си не чуваме.
© Силвия All rights reserved.
