Гратисчия
След работа прилегнах уморен.
Заспал съм бързо със чаршаф завит.
Седя на място първо в трен*,
пред мен се движи светския елит.
Господин със фрак и дама с тен.
Перваз от злато и маси от гранит.
И виждам там кондуктора напет.
Той не говори, а го чувам ясно.
Табела носи с надписа "Късмет".
Гледа сякаш аз не съм на място.
"Това е влакът на богатите!
Какъв си ти и имаш ли късмет?"
Учуден гледам, не пита за билет
и нервничи, изпада в стрес.
Преместих се и седнах по-напред,
видях се във работни дрехи с грес.
От последната заплата иска фиш.
Пред мен разпъва някакъв афиш.
"Я виж това, ти знаеш да четеш
и ако такъв си, става да се возиш.
Ти можеш ли да лъжеш и крадеш,
за лихвите длъжници да тормозиш.
Душата си на Дявол да дадеш
и майка си на търг да продадеш?!"
Събудих се. До мене – кучето,
с опънати крака нагоре.
Работните ми дрехи съхнеха.
На масата от хляба стар филия.
Благодарих си сам във тъмното,
че в този сън бях гратисчия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
