Греховете

Поэзия » Свободный стих

314 2 2

Смених се някога, преди,

защото исках друг да бъда.

Смених душата си, нали

реших другите да съдя.

Наредих живота като стих,

за доброто да воювам.

От живата вода препих.

И пак започнах да лудувам.

Слагах маските безброй,

сражавах се за пари, или идеали.

Ту злодей бях, ту герой,

напук на Божиите скрижали.

Сред заблуди и лъжи живях.

Пропилях любови и надежди.

По Божията воля оцелях.

Сега изкупувам греховете прежни..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Лирическият е изложен на превратностите на съдбата. И все пак най-накрая той взема правилния курс. А това е курсът към спасението. Много интересен и диалектически противоречив стих поднасяш, Живко!

П.П. Всяко осъзнаване е опасно, защото точно след него започва изкупуването на прежните грехове. Преди него те просто отсъстват, тъй като са неосъзнати.

2025-05-23T14:39:06+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Още от древни времена човекът е, може би "разумен човек",който не се поучава от грешките си.А иначе се самообявяваме "за шедьовър на природата"!
От собствени наблюдения си правя изводи,че никое животно не яде отровна храна и не пие блатна вода,устойчива на спирохети и други вредни вещества.A Homo Sapiens пие, пуши тютюн и други упоиващи субстанции.
Поздравления за написаното от теб,Живко!
Създава условия за размисъл и дискусии!

2025-05-23T14:08:33+03:00