23 may 2025, 13:55

Греховете

313 2 2

Смених се някога, преди,

защото исках друг да бъда.

Смених душата си, нали

реших другите да съдя.

 

Наредих живота като стих,

за доброто да воювам.

От живата вода препих.

И пак започнах да лудувам.

 

Слагах маските безброй,

сражавах се за пари, или идеали.

Ту злодей бях, ту герой,

напук на Божиите скрижали.

 

Сред заблуди и лъжи живях.

Пропилях любови и надежди.

По Божията воля оцелях.

Сега изкупувам греховете прежни..

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лирическият е изложен на превратностите на съдбата. И все пак най-накрая той взема правилния курс. А това е курсът към спасението. Много интересен и диалектически противоречив стих поднасяш, Живко!

    П.П. Всяко осъзнаване е опасно, защото точно след него започва изкупуването на прежните грехове. Преди него те просто отсъстват, тъй като са неосъзнати.
  • Още от древни времена човекът е, може би "разумен човек",който не се поучава от грешките си.А иначе се самообявяваме "за шедьовър на природата"!
    От собствени наблюдения си правя изводи,че никое животно не яде отровна храна и не пие блатна вода,устойчива на спирохети и други вредни вещества.A Homo Sapiens пие, пуши тютюн и други упоиващи субстанции.
    Поздравления за написаното от теб,Живко!
    Създава условия за размисъл и дискусии!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...