23.05.2025 г., 13:55

Греховете

315 2 2

Смених се някога, преди,

защото исках друг да бъда.

Смених душата си, нали

реших другите да съдя.

 

Наредих живота като стих,

за доброто да воювам.

От живата вода препих.

И пак започнах да лудувам.

 

Слагах маските безброй,

сражавах се за пари, или идеали.

Ту злодей бях, ту герой,

напук на Божиите скрижали.

 

Сред заблуди и лъжи живях.

Пропилях любови и надежди.

По Божията воля оцелях.

Сега изкупувам греховете прежни..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лирическият е изложен на превратностите на съдбата. И все пак най-накрая той взема правилния курс. А това е курсът към спасението. Много интересен и диалектически противоречив стих поднасяш, Живко!

    П.П. Всяко осъзнаване е опасно, защото точно след него започва изкупуването на прежните грехове. Преди него те просто отсъстват, тъй като са неосъзнати.
  • Още от древни времена човекът е, може би "разумен човек",който не се поучава от грешките си.А иначе се самообявяваме "за шедьовър на природата"!
    От собствени наблюдения си правя изводи,че никое животно не яде отровна храна и не пие блатна вода,устойчива на спирохети и други вредни вещества.A Homo Sapiens пие, пуши тютюн и други упоиващи субстанции.
    Поздравления за написаното от теб,Живко!
    Създава условия за размисъл и дискусии!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...