23.05.2025 г., 13:55

Греховете

312 2 2

Смених се някога, преди,

защото исках друг да бъда.

Смених душата си, нали

реших другите да съдя.

 

Наредих живота като стих,

за доброто да воювам.

От живата вода препих.

И пак започнах да лудувам.

 

Слагах маските безброй,

сражавах се за пари, или идеали.

Ту злодей бях, ту герой,

напук на Божиите скрижали.

 

Сред заблуди и лъжи живях.

Пропилях любови и надежди.

По Божията воля оцелях.

Сега изкупувам греховете прежни..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лирическият е изложен на превратностите на съдбата. И все пак най-накрая той взема правилния курс. А това е курсът към спасението. Много интересен и диалектически противоречив стих поднасяш, Живко!

    П.П. Всяко осъзнаване е опасно, защото точно след него започва изкупуването на прежните грехове. Преди него те просто отсъстват, тъй като са неосъзнати.
  • Още от древни времена човекът е, може би "разумен човек",който не се поучава от грешките си.А иначе се самообявяваме "за шедьовър на природата"!
    От собствени наблюдения си правя изводи,че никое животно не яде отровна храна и не пие блатна вода,устойчива на спирохети и други вредни вещества.A Homo Sapiens пие, пуши тютюн и други упоиващи субстанции.
    Поздравления за написаното от теб,Живко!
    Създава условия за размисъл и дискусии!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...