May 23, 2025, 1:55 PM

Греховете

318 2 2

Смених се някога, преди,

защото исках друг да бъда.

Смених душата си, нали

реших другите да съдя.

 

Наредих живота като стих,

за доброто да воювам.

От живата вода препих.

И пак започнах да лудувам.

 

Слагах маските безброй,

сражавах се за пари, или идеали.

Ту злодей бях, ту герой,

напук на Божиите скрижали.

 

Сред заблуди и лъжи живях.

Пропилях любови и надежди.

По Божията воля оцелях.

Сега изкупувам греховете прежни..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Делчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лирическият е изложен на превратностите на съдбата. И все пак най-накрая той взема правилния курс. А това е курсът към спасението. Много интересен и диалектически противоречив стих поднасяш, Живко!

    П.П. Всяко осъзнаване е опасно, защото точно след него започва изкупуването на прежните грехове. Преди него те просто отсъстват, тъй като са неосъзнати.
  • Още от древни времена човекът е, може би "разумен човек",който не се поучава от грешките си.А иначе се самообявяваме "за шедьовър на природата"!
    От собствени наблюдения си правя изводи,че никое животно не яде отровна храна и не пие блатна вода,устойчива на спирохети и други вредни вещества.A Homo Sapiens пие, пуши тютюн и други упоиващи субстанции.
    Поздравления за написаното от теб,Живко!
    Създава условия за размисъл и дискусии!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...