3 авг. 2025 г., 10:46

Греховна святост

195 1 2

И няма повече.

А другото са пледоарии

на неизкупени вини.

По плочника

на манастири алени –

напъпили асми.

Ще стане вино

гроздето,

бележката в ръката ми

ще я чете светец,

ще потече реката ми

в кандило с благ молец.

Молете се, молци, молете се

за греховете

на небето ми.

Люлеят кандилата ви

на лазаркиня

светлината ми.

В краката ми –

от облаци

тамянени

венец.

 

https://www.youtube.com/watch?v=1mOBhDkwIFI

 


  Третото ми стихотворение, което участва в Деветнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” 2025 на Община Кюстендил, Читалище „Братство 1869”, Читалище „Пробуда 1961” и не спечели награда.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Водата в очите ми 🇧🇬

Очите ми са тъмни
следи по пясъка
и пълни с влага.
Вълна по тях пробяга –
и ги няма, ...
216 2

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...