Греховна святост
И няма повече.
А другото са пледоарии
на неизкупени вини.
По плочника
на манастири алени –
напъпили асми.
Ще стане вино
гроздето,
бележката в ръката ми
ще я чете светец,
ще потече реката ми
в кандило с благ молец.
Молете се, молци, молете се
за греховете
на небето ми.
Люлеят кандилата ви
на лазаркиня
светлината ми.
В краката ми –
от облаци
тамянени
венец.
https://www.youtube.com/watch?v=1mOBhDkwIFI
Третото ми стихотворение, което участва в Деветнадесетия национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” 2025 на Община Кюстендил, Читалище „Братство 1869”, Читалище „Пробуда 1961” и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
