4 нояб. 2009 г., 02:13

Греховно 

  Поэзия
647 0 9

Тази нощ луната прокърви

с капки дъжд по бузите на лятото.

Горещо-златни, огнени сълзи,

самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.

 

Като реката разпилях води,

греховно търсещи, пропити от копнежи -

самотно сини, тъжни дълбини,

недооткрити, недообичани и грешни.

 

Заключила сърцето си във грозд,

пчелите прелъстявам с сладки сокове...

Градините са само луд разкош,

който да достигна все не мога.

 

Греховно на пчелите се отплащам.

Вече не мълвя молитви в храм.

Защото знам, че всеки грях се плаща,

особено грехът да бъдеш сам.

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Греховно-красив стих!
    Благодаря!
  • Силен стих, хубав. Мислех си... ако "недообичани" се превърне в необичани, дали няма да стане по-гладко!? Макар че думата носи друг смисъл... Всъщност стиха е толкова хубав, че май няма нужда от нищо. Поздрави!
  • благодаря на всички, които си дадохте труда да прочетете стихотворението и се радвам, че ви е харесало Приемам и критики
  • Bea, мисля си, че тя не може да достигне градините. Чудесно е!
  • Мхм дааааа!Много вярно!
  • Най-много той се заплаща!
    Греховно е да бъдеш самотен!
    Поздравления!
  • Браво за стиха!
  • Чудесни метафори. Силна поанта. Красив изказ.
  • особено той... благодаря!
Предложения
: ??:??