Греховно

Поэзия

813 0 9

Тази нощ луната прокърви

с капки дъжд по бузите на лятото.

Горещо-златни, огнени сълзи,

самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.

Като реката разпилях води,

греховно търсещи, пропити от копнежи -

самотно сини, тъжни дълбини,

недооткрити, недообичани и грешни.

Заключила сърцето си във грозд,

пчелите прелъстявам с сладки сокове...

Градините са само луд разкош,

който да достигна все не мога.

Греховно на пчелите се отплащам.

Вече не мълвя молитви в храм.

Защото знам, че всеки грях се плаща,

особено грехът да бъдеш сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivanleko91 (Ангел Колев)

Греховно-красив стих!
Благодаря!

2009-12-17T15:47:46+02:00
Човек (Анна Станоева)

Силен стих, хубав. Мислех си... ако "недообичани" се превърне в необичани, дали няма да стане по-гладко!? Макар че думата носи друг смисъл... Всъщност стиха е толкова хубав, че май няма нужда от нищо. Поздрави!

2009-12-17T15:46:50+02:00
rummis (Румяна Славкова)

благодаря на всички, които си дадохте труда да прочетете стихотворението и се радвам, че ви е харесало Приемам и критики

2009-12-17T15:38:36+02:00
Nikodim (Никодим)

Bea, мисля си, че тя не може да достигне градините. Чудесно е!

2009-11-04T18:18:39+02:00
Melany71 (Светла)

Мхм дааааа!Много вярно!

2009-11-04T16:02:52+02:00