Греховно
Тази нощ луната прокърви
с капки дъжд по бузите на лятото.
Горещо-златни, огнени сълзи,
самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.
Като реката разпилях води,
греховно търсещи, пропити от копнежи -
самотно сини, тъжни дълбини,
недооткрити, недообичани и грешни.
Заключила сърцето си във грозд,
пчелите прелъстявам с сладки сокове...
Градините са само луд разкош,
който да достигна все не мога.
Греховно на пчелите се отплащам.
Вече не мълвя молитви в храм.
Защото знам, че всеки грях се плаща,
особено грехът да бъдеш сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
Приемам и критики 
