Тази нощ луната прокърви
с капки дъжд по бузите на лятото.
Горещо-златни, огнени сълзи,
самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.
Като реката разпилях води,
греховно търсещи, пропити от копнежи -
самотно сини, тъжни дълбини,
недооткрити, недообичани и грешни.
Заключила сърцето си във грозд,
пчелите прелъстявам с сладки сокове...
Градините са само луд разкош,
който да достигна все не мога. ...