Греховно

Poetry

807 0 9

Тази нощ луната прокърви

с капки дъжд по бузите на лятото.

Горещо-златни, огнени сълзи,

самотно-сини, тъжни, нощно-вятърни.

Като реката разпилях води,

греховно търсещи, пропити от копнежи -

самотно сини, тъжни дълбини,

недооткрити, недообичани и грешни.

Заключила сърцето си във грозд,

пчелите прелъстявам с сладки сокове...

Градините са само луд разкош,

който да достигна все не мога.

Греховно на пчелите се отплащам.

Вече не мълвя молитви в храм.

Защото знам, че всеки грях се плаща,

особено грехът да бъдеш сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivanleko91 (Ангел Колев)

Греховно-красив стих!
Благодаря!

2009-12-17T15:47:46+02:00
Човек (Анна Станоева)

Силен стих, хубав. Мислех си... ако "недообичани" се превърне в необичани, дали няма да стане по-гладко!? Макар че думата носи друг смисъл... Всъщност стиха е толкова хубав, че май няма нужда от нищо. Поздрави!

2009-12-17T15:46:50+02:00
rummis (Румяна Славкова)

благодаря на всички, които си дадохте труда да прочетете стихотворението и се радвам, че ви е харесало Приемам и критики

2009-12-17T15:38:36+02:00
Nikodim (Никодим)

Bea, мисля си, че тя не може да достигне градините. Чудесно е!

2009-11-04T18:18:39+02:00
Melany71 (Светла)

Мхм дааааа!Много вярно!

2009-11-04T16:02:52+02:00