3 дек. 2007 г., 22:48

Греховно

859 0 2

Събличай страховете ми,

с пръсти по бедрата ми мини,

гъделът от върховете да започва,

днес с теб от дъното ще почна.

И каквото и да става -

нежността ми взимай... Нищо да не остава!

Ще ми обещаеш любов,

аз безвремие ще ти дам,

свали излишния срам.

Изгаряй! Мислите си забравяй!

Угризенията захвърли,

напук на всички силно ме прегърни.

Съмнения във вира удави.

Ще те разкъсам с чувства.

Буден ще бълнуваш -

как на мойта страст робуваш.

А сега очи затвори!

В теб мойто сърце ще тупти.

Вярвай ми!

Стъпканите в тебе чувства ще съживя,

вятъра в косите ти ще сложа.

Малиновия вкус от устните отпий,

ръце плъзни по кадифената ми кожа.

Не бягай! Няма да можеш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....